Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПИСАТЕЛЯ ИМИГРАНТ МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
 

 
Винаги съм изпитвал известна неприязън към онези, които живеят в чужбина и пишат нравоучително за България. Не мога точно да го обясня. Може би ми се е струвало лицемерно на някакво ниво. Но ето че сега и аз се намирам именно сред онази част от сънародниците ни, които живеят извън пределите на страната. Така, че поради тази причина ще се постарая да бъда максимално обективен пък преценката ще оставя на вас читателите.

Казано с едно единствено изречение може да се обобщи така: България отвън изглежда объркващо.

През изминалото лято бях на почивка в България. Посетих София, Пловдив, Слънчев бряг, Павел Баня и още няколко други места. От една страна се докоснах до лъскавите част на витрината, но от друга не можах да не забележа и пустотата и недоимъка във вътрешността на страната. Забелязах, че цели райони са опустели или са на път да се превърнат в такива. За сметка на това обаче имаше много цигани, много повече отколкото, струва ми се, имаше през време на моето детство. Причината за тази картина е проста. От една страна стои невероятно ниската раждаемост, а от друга засилената миграция извън пределите на страната. Камен Воденичаров преди време написа и изпя една песен, чийто текст гласеше: „...ти пък напук остани и покажи, че ти си тук, не си избягал!“ Мисля, че почти всички я помнят. Когато я слушах, преди години по радиото, се просълзявах. Питах се, дали политиците я слушат? И ако я ако слушат, дали всъщност я чуват? И сам си отговарях – Разбира се, че не. Нито я слушат, нито пък я чуват. Те не се вълнуват, че способното население системно напуска страната, както и че онази част от него, която е в репродуктивна възраст се страхува да създаде поколение. Какво имам предвид? Това, че има реална опасност само след половин век България да се видоизмени до неузнаваемост. А след малко повече от 100 години етносът ни и да изчезне напълно. Казвам това с голяма сериозност и съм убеден, че днес пред българите, както никога преди това в нашата история, стои казусът – Да ни бъде или да не ни бъде! Веднага ще се обоснова.

Никога няма да забравя едно интервю с проф. Божидар Димитров. Беше през лятото на 2008 г. а телевизията, ако не се лъжа, май беше btv. Не помня точно как се казваше предаването, но помня ясно неговия отговор. Въпросът на лековерната журналистка беше дали той очаква някога българите отново да възвърнат предишното си влияние и позиции в Европа. Тогава той отговори, че би било прекрасно ако изобщо се запазим като етнос след сто години, а за влияние е просто смешно да се говори. „Но как така, та ние сме дали толкова много на света, защо говорите така?“, помня как го апострофира тя. На което той отвърна, че човешката история е пълна с примери за народи и дори цивилизации, които въпреки величието си са изчезнали от лицето на земята и после, в типично неговия патетичен стил, даде красноречиви примери.

Какво показва статистиката?

Съвсем не бива да се подвеждаме, че в парковете на някои от големите български градове се виждат дечица както и че понякога е трудно да си запишете детето на детска градина. Това е лъжовно усещане. Нацията ни не се обновява! Точно обратното – тя се топи изключително бързо. Ако този процес не се спре, до 2060 г. картината в България ще е такава: Циганите ще са 58 %, турците ще са 22 %, а етническите българи ще са едва 20 % и това ще са предимно възрастни хора. Представяте ли си реално какво значи това? Нека го кажем иначе – на един българин ще се падат трима цигани и един турчин! Мислите ли, че на тези шепа хора, на тези шепа останали чистокръвни българи, които тогава ще пребивават главно в централните части на по-големите градове ще им пука, че навън към тази година (2060) вече ще има близо 4 милиона българи! Повярвайте ми – това няма да ги вълнува. Защото фактите сочат, че тези българи, които са в чужбина се претапят и губят идентичността си доста бързо. Около мен е пълно с българи, чийто деца не само че не говорят български, но дори не го и разбират. И такава е картината не само за Англия (станата, в която живея), но и в останалата част на света. А повярвайте ми, моите наблюдения не са повърхностни.

Трябва да призная, че написах тези редове с огромна болка, защото самия аз съм емигрант. Самият аз живея отвън и виждам нещата и от двете страни.

Но все пак напук на всички статистики и проучвания аз чувствам, че все още нещата не са загубени. Съвсем не искам да прозвучи като пропаганда, но много бих се радвал ако младите българите осъзнаят сериозността на проблема и въпреки смущението в душите си и неизвестността, която ще им носи всеки утрешен ден, решат да създадат поне по две деца. Тогава надежда има. Това между впрочем частично се случва днес в Русия. Този процес на себеопомняне и катарзис започна сравнително скоро там и вече дава своите плодове. Ако нацията ни, подобно на руската, се обърне към Бога, ако повярва и наистина осъзнае лошата перспектива, то тогава надежда има. Тогава тя няма да се изличи. И това съвсем не са просто голи фрази, защото онова което винаги досега е спасявало нашия народ от изчезването е било именно неговата вяра и борбеност. Ще ви припомня само един факт от началото на 15 век. През първите десетилетия от турското ни робство, населението на България е наброявало около един милион души. След като турците завладяват страната и ни поробват, за около 20 – 25 години поради неспирната съпротива и последвалите масови избивания и кланета населението умишлено е редуцирано до, забележете, 50 хиляди души! Обърнете внимание обаче какво се случва през следващите няколко столетия. Това крайно малочислено, бедно и потиснато население за по-малко 5 века успява да се уголеми дотолкова, че през 1878 г. – годината на Освобождението ни, то вече наброява почти 3 милиона души!

Щом веднъж се е случило защо да не се случи отново. Аз лично вярвам, че е възможно. Но за да тръгнат нещата в правилната посока са необходими решения и действия, а не само желание. Всичко е в нашите ръце. Онези от вас, които са чели, която и да е от книгите ми знаят колко често моите герои повтарят именно това – От нас, и само от нас, зависи нещата да се случат!

29. Окт., 2010 г.

гр. Ексмът,

Великобритания


Мартин Ралчевски


Още за писателя Мартин Ралчевски по страниците на КНИГИ NEWS - “МАРТИН РАЛЧЕВСКИ: „ОБИЧАМ РОДИНАТА СИ И МИ Е МЪЧНО, ЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА Я НАПУСНА””


На снимката- Мартин Ралчевски
 

_ Обратнo _

брояч : 894784         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com