СЪНИ СЪНИНСКИ: ПРЕХОДЪТ В БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ЕДИН ЛОШ ФАРС
	Съни Сънински е сред малцината люде в България, които могат да бъдат определени като интелектуалци. Даже бих казал – един блестящ интелектуалец. Строго погледнато той е театрален режисьор, надарен с необикновен и необичаен за мащабите на страната ни талант. Но истинският интелектуалец е винаги и нещо повече от това, което външно изглежда, че е. Затова реших да се опитам да ви представя, драги читатели, една необичайна личност на нашето време. Ето, завесата се вдига... - Имате една тайна, г-н Сънински, която упорито криете. Когато все пак разбрах за нея бях изумен от идеята ти. Тя е нещо уникално в историята на България. Смея да го твърдя, тъй като винаги ме е интересувала темата за дарителството, особено в областта на културата и литературата. Е, след като сте разкрит, разкажете за своята удивителна идея. - Първо нека започна с пожелание за честита и успешна нова година към всички читатели на КНИГИ NEWS. Идеята която искам да споделя с Вас не е тайна , но истината е, че малко хора знаят за това. Става дума за идеята да създам библиотека извън урбанизирания град, достатъчно далеч за да стигнеш за около час. Такова е мястото което имам , разположено в самостоятелна махала в стар български чифлик в закътано и красиво място по поречието на река Малък Искър. Чифликът има няколко къщи с ранно възрожденска архитектура, една от които съм нарекъл „БИБЛИОТЕКАТА” и съм я оборудвал с лавици за книги и маса за четене. Идеята на тази скрита библиотека е в пълна протиоположност от книжарниците и градските библиотеки, базиращи се на тяхната достъпност и достижимост. Моето предложение за библиотека е изградено на тайнството и труднодостъпното място, в природен рай, където „знание” и „възторг” се сливат в едно . Това ще бъде библиотека до която е необходимо читателят да пътува, да бъде „поклонник „ на четенето , да пожертва своето време. Да положи известно усилие за да се потопи в един друг свят , съчетание между природа и мисъл. Иделогията на такава библиотека беше опит да противодействам срещу наглото и продажно отношение към книгата, което усетих в последните години. Тя -книгата - е все по-близо, все по –удобно и все по скъпо разкрасена, Тя е рекламирана, тя е стока. Не минава и ден в който да не чуя от някъде че „книгите са винаги на мода” или пък елате, купете и ще спечелите книга. За разлика от това разголване и предлагане на книгата към „негово величество” купувача, моята идея за библиотека е сакрална , трудно достъпна, в нея основните тематични акценти са философия, театър, архитектура, литература и общество. Заглавията и книгите които събирам са в тази посока и касаят, както утвърдени класически текстове, така и непознати или нови автори. Идеала ми за библиотеката и представата за един ден прекаран там е : как ще може събота или неделя човек да вземе автобус, или да се качи на колата и да посети красиво , непознато място, реката игриво да тича покрай него показвайки вълнуващи природни пейзажи, да влезе в един стар български чифлик и вместо поредната кръчма или винарна, ресторант или музей , да попадне в библиотека. Да избере книга, или повече книги , да ги вземе и да седне на едно от многото прелъстителни кътчета за четене, в които усамотен да прочете, да помисли, да изпие чаша чай, или мляко , кафе или клапучино и след това да се прибере в къщи отново в големия град запазвайки спомена за един тих и личен литературен спомен. Вече съм събрал около хиляда броя книги и очаквам нови попълнения . Тук е мястото да поканя и всички читатели на сайта , които имат книги или имат предложения , както и тези които искат да станат част от тази идея, нека се обадят. - Дълго мислих над идеята ти за книгата и библиотеката като за храм. Има нещо молитвено-мистично и оптимистично за съхраняването на духовността в това схващане. Търсех упорито друг някакъв аналог на това, което искаш да създадеш. Спомних си единствено за прелюбопитната, но уви, напълно забравена личност на Ботьо Бараков, който се опита да създаде нещо подобно край крепостта Урвич, а после се опита да реализира идеята си за „Кораб на изкуствата”, за което бе подложен на преследване. (Между впрочем името и идеите на Ботьо Бараков съзнателно се подлагат на систематична забрава, струва ми се, отговорете ми защо няма поне един документален филм за него?..) Така че Съни Сънински, ако осъществи своята идея, ще е все пак продължител на някакви хубави, достойни за уважение традиции. Какво е отношението ти към традициите – трябва да бъдат взривени, или заличени? - Нека припомня на вашите читатели че подобна библиотека има описана в книгата „Кафка на Плажа”- на Харуки Мураками и тя се намира в Япония- ако това не е художествена измислица разбира се, но идеята ми за подобна библиотека в България беше далеч преди да прочета тази книга. В този ред на мисли, разчитам на традицията и класиката, на природата и човешката същност да подражава на природата. Относно традицията : смятам че тя е базата върху която трябва да се стъпи, а не да се потъпка. Тънката семантична разлика често позволява на много от творците да пректрачат бариерата на приличието и да потъпкат традицията , с идеятата да бъдат оригинални. Моето кредо в тази посока е че традицията е основа за надграждане и търсене на връзката по оста – миналото- настояще - бъдеще - Г-н Сънински, Вашата идея „България на длан” се реализира, струва ми се, при забележителен успех, защо се случи това? Аз лично очаквах тя да се провали... - Признавам, че когато реализирах проекта „ България на длан” неговите цели бяха чисто театрални , или по-скоро творчески. През 2004 година прекалено се играеше с патриотичната идея и ми беше дотегнало да слушам колко сме велики и как никой не знае за това. Лансирането на България изглеждаше досадно и фалшиво. Тогава ми хрумна да намаля мащаба на една историческа сграда и да провокирам хората в съпричастност. Да усетят своята сила. Да разберат , че всичко зависи от тях. Те са тези които пишат историята и взимат решението да разрушат или запазят своята история.. Когато направиш макет и намаляваш мащаба усещащ своята значимост просто защото можеш да го разрушиш. Образно казано - човекът става по-голям от историята си и неговата физическа и духовна сила, излиза наяве. Е, по това време когато реализирах проекта - 2005 година - подобна идея имаше огромен успех защото успя да внуши на хората именно тяхната значимост. Успя да акцентира върху „човекът пред историята”, а не на „историята пред човека”. Това се оказа притегателен и модерен начин да приобщиш малки и големи към съдбата на страната, към нейната същност . Успехът беше толкова неочакван и попадението беше толкова голямо за мен, че ми трябваше време за да мога да анализирам какво се случи тогава. Мисля че днес този проект е вече национален и неговото бъдеще е голямо . Без скромност бих казал ,че дори и сега „ България на длан” си остава най-интересният и нестандартен проект за популяризиране каузата „България”. - В театъра си спечелихте основателната слава на режисьор с въображение, с усет за комедийното. Успявате да разсмивате зрителите в една тъжна и отчаяна страна А защо от днешните театри са прогонени българските пиеси? Ако не вярвате, отидете пред Народния театър и пребройте заглавията на българските пиеси, които се играят този сезон. Елин Пелин навремето написа гръмотевична статия във вестник „Развигор”, озаглавена „Защо не ходя в Народния театър”, днес такава статия не би впечатлила никого, защото никой не стъпва в Народния театър... - Критиката Ви е основателна и за жалост това е факт. Макар ,че последната премиера на Народен Театър „Иван Вазов” е ” Сако от велур” на Станислав Стратиев, това е твърде недостатъчно. Българските пиеси трудно си проправят път на родната сцена, но не мога да се съглася че съвсем ги няма. Има сериозни опити в тази посока и това е видно от последните няколко години. По скоро бих задал въпроса Ви така: ЗАЩО БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ НЯМАТ СТИМУЛ ЗА ДА СЪЗДАВАТ ПИЕСИ В ПО-ГОЛЯМО КОЛИЧЕСТВО И КАЧЕСТВО. Стимул, който да даде възможност на повече хора да предложат свои пиеси и което е още по важно да бъдат реализирани. Истината за една пиеса и нейн съдник са : реализацията и публиката. Говоря за механизъм, който да събира предложения и да може да ги реализира. В тази посока преди година си мислех да направя такъв театър - „ Български театър” работното име на проекта беше „ ТЕАТЪР - БГ –ПУЛС” – това да бъде място в което да се реализират само български текстове и да се канят нови съвременни автори, както и да се поставят вече утвърдени български заглавия обхващащи имена от класиката до наши дни. - С какво Ви привлече театър „Сълза и смях”, този символ на приватизацията на българските държавни театри? Този театър не е ли още собственост на голямото недоразумение именувано Бойко Богданов – за когото е по-трудно да изброим какво не е бил в театъра освен режисьор? Например Бойко Богданов бе въодушевен поет! - Театърът има нов директор от няколко години и това е актьорът Венцислав Кисьов, който направи много за този театър и продължава да се бори. Питате зашо в този театър? Ами, защото много отдавана водим разговори с директора да работя и поставям там. От началото на миналата годината се договорихме за свободен мой период и ето сега съм там. Това, че в момента поставям „ Капитала"- по текстове на Маркс, Фо, Цвайг и паралелно с това се разрази този скандал за наема на театъра е страхотно попадение , защото в нашия спектакъл говорим именно за подмяната на ценостите и йерархията в тях. Богът на съвремието- парите- взеха връх и в съдбата на театъра. Надявам се „ Сълза и Смяха” да удържи на нападението, но кой знае. Бъдещето ще покаже. - Не Ви ли се струва, че театърът в България, въпреки несекващите „реформи” осъществявани от безкултурни люде се превърна в скучно място за псевдоексперименти на „текстове” на чужди автори? Има ли поне един театър в България, който да функционира на чисто пазарен принцип? И защо, вие, театралите, тъй панически се боите от пазарните отношения, а това ще рече и от зрителите?! Нали уж пледирате за „демокрация” (под което определение разбирате „капитализъм”, а този капитализъм се основава на принципите на пазарната икономика и в изкуството!) - Много интересен въпрос. Нека започнем от промяната през 1989. На „огневата линия” на промяната бяха интелектуалците, именно те бяха реформаторите и най-ревностните защитници на демократичмните промени. Именно те бяха и жертвите на тази революзия. Това че революцията изяжда децата си го знаем и е потвърдено от историята, но мисля че хората на театъра не бяха готови за тази изненада. Днес пазарен механизъм в театъра е много трудно постижим , защото той касае пряко вкуса и темите, които вълнуват публиката. Все пак мисля, че многото реформи не успяха да направят най-важното. Да внесат ред именно в начина на финасиране на българския театър и това да бъде публично достояние. Лично аз предлочитам дотирания от държавата театър, какъвто е Народния театър , или пък дотираните от общините театри, каквито са Театър „ София” и театър „ Зад канала”, защото само така бихме напреднали в творческите си търсения и бихме имали свобода на изказа. Сега в чисто пазарен план може да се каже че театър от пазарен тип е - Модерен театър или в миналото - театър „Ла страда” на Теди Москов и Николай Додов. Също така като пазарен театър бих изброил формации без собствена сграда като „ Мелпомена” или „ Искри и сезони” , които имат за цел самофинасиране на своите постановки и връщане на вложените средства. Но тяхната продукция е ограничена от бюджета и участието на актьорския състав. С една дума съобразява се с много пазарни условия. В един дотиран държавен или общински театър атмосферата е съвсем друга. Там бихме правили експерименти в търсене на нова естетика и „нови форми” както казва Чехов. „Пазарния театър” е опасен защото не прошава никакви творчески експерименти. Той се базира на маркетинг, и много други закони на свободния пазар, които не винаги са в чисто творческа посока. В този смисъл не само българският театър не се раздели на пазарен и дотиран , но и българската критика не успя да се организира и да подпомогне този процес. Именно критиката можеше да се включи в тази битка и да помогне за диференцирано систематизиране на театъра. Никога не е късно за това. Все пак си мисля, че България ще стигне до формулата за дотиран, дотиран-пазарен и напълно пазарен – театър, и ще толерира и трите вида . Ще ги подпомага и окуражава в условията им за правене на театър, какъвто е закона за спонсорството, за даренията, за данъчните облекчения и т.н. За сега тя само толерира дотирания театър, а се оплаква , че трудно издържа всички останали и нивото на култура е ниско . - Забелязвате ли катастрофалното състояние на българските библиотеки? КНИГИ NEWS многократно е алармирал за технологичното изоставане на Народната библиотека в София, която в сравнение с коя да е национална библиотека в страните от Европейския съюз е в пещерно състояние. Не по-малко злощастни са и другите библиотеки в столицата и в страната. Това самоубийствено за нацията състояние на библиотеките у нас ли Ви подтикна към Вашия проект? - Не, не бих казал че следя отблизо този процес в България. По скоро нека ви разкажа за една библиотека която познавам в Хърватия. Тя се управлява от бащата на мой приятел и композитор на повечето ми постановки Томислав Пехар. Бащата на моят приятел -Иван Пехар- стана директор на една стара и малка библиотека в град Задар /красиво малко градче по адриатическото крайбрежие на Хърватия/. След 5 години този човек направи най-модерната и голяма библиотека в Хърватия която се превърна в артистичесн, комуникационен и литературен център на Хърватия. Дигитализира информацията, книгите бяха въведени в система която позволява компютърното им търсене и четене на текстовете. Дигитализира и модернизира цялата сграда която от „невзрачна” се превърна в огромен модерен център за общуване и литература. Днес тази библиотека се посещава от около 1 500 000 посетители годишно. Давам този пример за да подкрепя инициативите на КНИГИ NEWS, че нашите библиотеки трябва да поемат по пътя на модерността и технологиите, но от друга страна да запазят духовността и инстинкта към четене. Моята идея започна с това че книгата и авторите са отшелници за които трябва подходящо място което да те провокира за да проникнеш в тяхната дълбочина и послание. Това обаче се отнася за определени литературни произведения , не за всички. В последствие развих идеята си за поклоничество към книгата и знанието. - Българското кино също тотално отрича пазарната икономика, а разчита единствено и само на подаяния от държавата. Аз мисля, че ако на българското кино бъде разрешено да се обърне към съвременните български автори, то може да преживее своето Възраждане. Но киното ни трябва да се обърне не към „текстовете”, насаждани от литературните велможи, а към истинската, талантливата българска литература, тази която представя например електронното списание „ Литературен свят”. Не текстовете, които обругават миналото и настоящето ни, като бездарния „Дзифт” например. Възможно ли е това да се случи, според Вас? - Киното е на кръстопътя между индустрията и искуството. Коя от двете посоки ще избере е въпрос на самите автори на кино. Симбиозата между двете посоки е разбира се златната среда за която мечтаем. Прав сте, че напоследък в българското кино се възхваляват, дори обожествяват текстове и филми които са меко казано сбъркани. Дори бих си позволил да кажа, че те са толкова лоши и объркани, че човек би си помислил, че са гениални. Ще спра до тук с оценките за българското кино, защото самият аз смятам да направя филм и може би тогава ще покажа какво мисля за киното. Дано не вляза в графата за която говорим. Истината е, че в родното кино се допускат определени автори и определена клика, която работи като киносценаристи. Това е защото тази професия е наистина специфична , трудна и не е за всеки. Трябва обаче да се помисли по скоро в посока- как да могат всички желаещи да пишат за българско кино да минат определени курсове , или ако щете - консултации преди да кандидатстват с проектите си. Сега консултации няма, критериите са субективни и не отговарят на национална политика за правене и създаване на родно кино. С две думи , отговорът на въпроса възможно ли е да се върнат българските автори и истинската литература, отговорът е да, възможно е, ако киното и хората които го правят търсят път и искат това. - Струва ми се, че куклените театри в България изгубиха своя нявгашен блясък.. В тях липсва смехът, липсва забавлението... А може би не съм прав? - Да си призная от дълги години не съм поставял за деца в България , освен в Хърватия. Там имам няколко национални признания в тази посока , но тук не знам на къде се развива театъра за деца. В миналото това бе единствената школа която създаваше таланти на световно ниво. Потвърждаваха го участията и по международни фестивалите по света. Днес не мога да отоговоря дали това е така, но съм сигурен че една част от куклените театри продължават тази практика. - Най-много тъжа, че на театралните зрители бе отнета комедията, тя не била уж модерна. Твърде подло твърдение – не се позволява да се смеем над днешните големановци! Това, ако не е хитра цензура, какво е, г-н Сънински? - Да това е вярно. Дали някога комедиен спектакъл ще вземе Аскеер или Икар? Това е риторичен въпрос защото и аз мисля, че към комедията има несериозно, второкачествено отношение и оценка. Всъщност най-трудно можеш да изненадаш човек и да го накараш да се усмихне. А да се засмее истински, дълбоко - е "висш пилотаж". Причините обаче за това според мен са в телевизията. Тя много лесно и пошло присвои ролята на „вечерен клоун” , който за щяло и нещяло „разсмива” публиката. Всъщност хората които се захванаха с тази работа дойдоха от театъра и бяха обучени именно там. Техните смешки бяха виждани вече в театъра и сега телевизията само ги популяризира и тиражира, но с това свое поведение те всъщност насадиха усещането за лекота и „халутност” .т.е. несериозност в професията и „плиткост на смисъла” - ако трябва да преведем този термин. Естествена беше реакцията на критиката и на всички в театъра да се опитат това да не нахлуе в театъра. Тази клоунщина на телевизията, но тук именно много от хората и колегите с писалка трябва да правят разлика между комедиите, които се предлагат. Това е трудно. Иначе хората винаги ще обичат да гледат театър в който можеш да се усмихнеш, да се смееш, да помислиш и малко да поплачеш. - Българският театър страда от прекомерна сериозност, присъща на глупостта. Защо у нас няма фарсове, няма политически скечове? Няма мюзикъли, освен бездарно копиране на чужди такива? Българският театър не се смее, не пее, той прилича на оглупяла, благочестива стара мома, която съска злобно псевдомодерните си брътвежи...А може би Вие твърдите обратното? - Мисля че ви отговорих преди малко. Основната грешка е, че телевизията иззе тези функции на театъра. Театърът остана ретро медия, която по-скоро е „работилница на мисълта” отколкото място само за забавление. Не отричам, че театъра трябва да бъде зрелищен, тотален както казвам, да те изненадва по хитроумен, екстравагантен дори остър начин и да предлага теми , форми и анализи за съвремието които няма да чуеш по телевизията.Затова мисля че днешмият театър е контрапункт на пресата която оказват телевизията и интернет. - През първата половина на ХХ век България пееше и се смееше с песните на Стоян Миленков – един напълно забравен, уви, днес певец –куплетист. Вие как мислите, защо българското документално кино не се обръща към възкресяване на подобни знакови за тогавашната епоха, личности? Между впрочем, струва ми се, че би се получил и чудесен театрален спектакъл за Стоян Миленков, но българският театър марширува в коридорите на псевдомодерността, антихуманността и жестокостта...Защо ни принуждават да забравим миналото си? - Ами отоговорът може би е в книгата "Синухе египтянина", след като сте литературен сайт вашите читатели и вие ще ме разберете . Прекалено е сложно да отоговоря с няколко думи, ЗАТОВА ПРЕДПОЧИТАМ ДА ОТОГОВОРЯ С КОД, СПОМЕНАВАЙКИ ТАЗИ КНИГА. -Не Ви ли се струва, че сега западният тип представа за „модерност” се налага по същия начин, както преди 89-та се налагаше соцреализмът? Сблъсъкът на характери е вече недопустим на сцената, освен ако не е в пиеса на Шекспир. Макар че вече не си спомням пиеса на автор от класиката, която да е поставена у нас в своя първоначален вид, по принцип пиесите се подлагат на обработка и се играе не пиеса „НА”, а пиеса „По” – по- Чехов, по Шекспир и т.н. Отново с революционна ярост се отричат многовековни театрални традиции. Стига с тези революции, нека поне една година бъдем консерватори или не сте съгласен? - Бих отговорил така - когато аз се захващам с даден текст ме интересува мога ли да бъда съ-автор с автора на текста. Не ме вънуват чистите форми, защото не се усещам съ-автор. Това може би е етап от моето развитие, но е факт. Напоследък мечтая да работя върху няколко класически текста без да променям и запетая от тях. Текстове като Хамлет, Чайка и Фауст., е може би за Фауст ще се наложи да променя неще, защото решението е такова, че налага лека промяна. Като цяло сте прав, защото много по- повече спектакли днес предлагат лични гледни точки, по авторите , а не се опитва да изведе и разкодира авторите. Живеем все още в ерата на постмодернизма. Това обаче е следствие на фрагментарност, която налага живота, липса на авторитети и кумири и влиянието на всичко около нас, особенно технологийте и тяхното динамично развитие. - Прочетох, че се трудите над спектакъл по „Капиталът” на Маркс! Вървите по дирите на Майкъл Мур, който изрече:”Капитализмът не подлежи на усъвършенстване, той може само да бъде разрушен”? - Аз казвам друго. Капиталът идва. Спасение – няма. Единствено дълбоко в себе си можеш да се спасиш от Капитала. Като не можем да спасим индивидуалното , нека поне спасим индивида в себе си - казва Цвайг. - Защо у нас телевизиите не залагат на тв сериали? Кога ще бъдат най-после създадени наши сериали, които да се гледат навсякъде по света? Защо телевизиите у нас предпочитат да са пропагандни институти, а не преследват печалба? - У нас телевизиите са пропагндни инструменти независимо, че се се приватизираха. Всъщност никой не знае кои са лицата които седят зад телевизиите в България. Мисля че като цяло прехода в България беше един лош фарс. Привърженик съм на теорията за конспирацията в прехода ни. По този повод пиша книга в която описвам моето отношение към прехода, и която беше реализирана първо като киносценарий, но за това друг път ще говоря.. Относно сериалите, трябва да направим поне 20-30 сериала за да се научим, за сега те са 2-3. Имаме много време. - Всъщност, кой сте Вие? Не ви подтиквам да разкривате зловещи тайни от своя живот, а да се представите вкратце и да кажете истината за себе си... Кой е Съни Сънински според Съни Сънински? - Накарахте ме да се усмихна. Ако трябва да съм сериозен, а не бих могъл да се шегувам с това, според Сънински - Съни Сънински е човекът търсещ истината за себе си. - Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS? - Много сте скромни. Иска ми се такива сайтове като вашия, да са по агресивни и да им се чува гласа. Искрено пожелавам на Книги NEWS, дълголетие и повече читатели. На снимката- Съни СЪНИНСКИ Интервю на Стоян ВЪЛЕВ Добави в „Свежо”!   _ Обратнo _