Книгите на Стоян Вълев    
 
 
   НОВИНИ
   ИНТЕРВЮ
   РЕЦЕНЗИИ
   НАБЛЮДАТЕЛ
   ПАМЕТ
 
 
Анкета
Има ли цензура в литературния ни живот?
ДА
НЕ

Търси

в

   

ЕЛИС ШУМАН – ВИЖДАМ ВЕЛИКОЛЕПНАТА ЕСТЕСТВЕНА КРАСОТА НА БЪЛГАРИЯ
 

 
Елис Шуман е израелски писател, роден в Америка, който пише за България. Неговият изпълнен с напрежение роман "Долината на траките" разказва историята на доброволец от американския корпус на мира, който изчезва по време на престоя си в България, както и за мъжа, който пристига да го търси като междувременно се запознава с културата на България, историята ѝ и тракийското ѝ минало.


- Случайността ли е причина да откриете България?


- Роден съм в САЩ, а като тийнейджър се преместихме със сeмейството ми в Израел. Завърших средното си образование в Йерусалим, служих три години в израелската армия, бях един от основателите на кибуц (колективно общество) и имам дългогодишен опит в сферата на хотелиерския бизнес. През последните десет години се занимавам с онлайн маркетинг и за две от тях (2009-2010), бях изпратен да работя в София където фирмата ни има голям център за обслужване на клиенти.

Аз и жена ми гледаме на двете години, прекарани в България, като на голямо приключение. Пътувахме много из страната, учихме за историята и културата ѝ, наслаждавахме се на българската кухня и се сприятелихме с много хора. За съжаление, макар че имахме учител, не успяхме да научим български, но не ни беше никак трудно да се справяме на английски език.

След завръщането ни в Израел, не можах да спра да мисля за България и реших да посветя свободното си време в писане за нея. Започнах с пътеписи за да насърча западни туристи да посетят България. Написах и романа си за да им предложа книга, която е завладяваща и се чете на един дъх като същевременно им представя България.


- Вече 25 години години у нас е забранено да се казват хубави думи за страната ни – за нейната природа, за нейното минало, тъй като това било израз на див национализъм и реабилитация на социализма... Единствено чужденците не са подопечни на тези антибългарски изисквания налагани от новите господари и благодарение на това успяваме да попрочетем или да чуем нещичко за нашата земя хубава...Вие, навярно не подозирате, че живеем така?



- Признавам, че имах предимството да живея в България като турист, въпреки че трябваше всяка сутрин да ставам рано и да ходя на работа. Но аз не бях въвлечен в ежедневните проблеми и грижи на хората около мен. Изборите се състояха, докато бях в София, но това не беше нещо, в което трябваше да се меся. Можех да се фокусирам върху позитивната страна на живота, а да преживявам всичко по този начин беше истинско приключение. Много неща от миналото на България и културата ѝ оставиха силно, трайно впечатление у мен и това бяха нещата за които исках да пиша.

Преди да пристигна в София, наистина не знаех какво да очаквам от България. Може би това е причината героите в художествените ми романи да са новопристигнали в страната, които я посещават за пръв път. Тези преживявания междувпрочем са съвсем различни и затова са завладяващи за западните читатели. А историята и културата на България, които без съмнение са нещо познато и обикновено за българите, наистина впечатляват тези, които никога не са я посещавали.


- Ако перифразирам една всеизвестна максима, изповядвана от британската държава, то България има множество приятели, които са я откривали и преоткривали, но това не й пречи да е жертва. България днес е жертва на сили, тъй дълбоко законспирирани, че мнозина у нас вярват, че всички злини струпващи се върху главите ни са дело на българи. Вашата версия?


- Въпреки че живях в София две години, не мога да твъря, че истински познавам българската психика. Постарах се максимално да опозная културата и историята на България. Наслаждавах се да разменям мартеници на първи март; посетих Казанлък по време на фестивала на розите; пих домашно приготвена ракия с приятели и изкачих Рила планина. Но би било неподходящо за мен да коментирам как българите се отнасят помежду си и към страната си. Аз завинаги ще остана чужденец, който гледа отвън. Независимо от този факт обаче, това, което виждам отстрани е много интересно. Тръгнах си от България с истинско уважение към българите, начина им на живот и дори към техните борби. Вярвам, че България и Израел споделят много общи неща и това не са само многото години, през които и двете страни са били управлявани от потискащата Османска империя.


- Интересно ми е, че Вашият роман „Долината на траките“ ("Valley of Thracians") все още не е преведен на български. Не зная дали ви е известно, но у нас се издава само преводна литература...Парадоксално, но е точно така, не вярвате ли?


- Пиша за България, но книгата ми е предназначена за западните читатели. Романът ми е определен като "художествен пътепис", защото действието се развива в България и самата държава играе много важна роля. Читателите казаха, че са научили много за България, докато са се наслаждавали на завладяващата и изпълнена с напрежение история.

Бях изненадан да науча, че статии и теми, свързани с пътуванията ми из България (по-специално тези, които бяха публикувани във Хъфингтън Поуст) са станали много, много популярни заради многото читатели от България. Научих, че очевидно българите харесват да четат стати за България написани от чужденци.

Романът ми още не е издаден в България, въпреки че това е една от целите ми като писател. Наистина вярвам, че българите ще се насладят на мистерия изпълнена с напрежение и на това как България е представена в худежествената литература от един чуждестранен писател.

И имам още нещо да добавя. Намирам се в заключителния етап на редактирането на новия ми роман. Още веднъж ще предложа на читателите завладяваща история и действието се развива отново в България. Разликата този път ще бъде, че романът е свързан с Израел. Не се съмнявам, че на българските читатели ще се хареса и предстоящата книга. С нетърпение очаквам времето, когато книгите ми ще бъдат преведени на български език.


- „Забелязахме трактори на John Deere, обработващи земята, но и фермери, използващи плугове с конски впряг.” – разказвате в една от статиите си. Но убийството на българското село бе планирано и проведено по безукорен начин. Ако се разкаже за това убийство светът ще ахне, но това са строго забранени теми за българските журналисти и писатели, а май и за чуждите? Когато разрушиха текезесетата (нещо подобно на вашите кибуци) хората по селата трябваше да оцеляват без пари, без селскостопанска техника и те оряха ( орат и до днес оцелелите...) с магарета, с волове... Това бе геноцид. Но това бе и печалба за определени страни и за техните фирми – от износител страната ни се превърна във вносител на селскотопанска продукция – внасяме чесън и домати, ябълки и лук!.. Красиво ли е да се наблюдава как един народ бе върнат в Средновековието?
Заявявате „Пиша за България, защото светът тъне в пълно неведение за това балканско бижу,”. В това „балканско бижу” е страшно да се живее, не мислите ли?


- Отново ще кажа, че пиша през призмата на чужденец, описвайки нещата по начина по който ги виждам аз. Контрастът между модерните обработваеми техники (трактори Джон Диър) и вековното оране с кон, е много живописен и е точно това, което видях по време на пътуванията ми. Не мога да кажа, че знам всичко за ситуацията в българските села, но изглежда съществува реалния въпрос колко дълго те ще оцелеят. Докато живях в София се срещнах с много млади хора, които са избягали в големите градове в търсене на възможности за работа и по-добър начин на живот.

В Израел бях член-основател на кибуц общество по времето, когато това уникално израелско общество имаше много силна, идеалистична база. Въпреки това времената се промениха и кибуц също се промени с времето. Частната собственост на замята и благата не съществуваше в ранния кибуц и въпреки това днес много кибуц жители притежават домовете, в които живеят. Това означава ли, че кибуц няма да оцелее? Мисля, че ще оцелее, но ще бъде различно. Написах за кибуц и променящият му се начин на живот в колекцията ми от кратки разкази "Виртуалният кибуц".

Що се отняся до коментара ми, че България е бижу на Балканите, мисля, че красотата е в очите на гледащия. През моя поглед, виждам великолепната естествена красота на България, нейните живописни села и пъстрата й история и традиции. Това "бижу" определено ще се хареса на хората от запада, на читателите и на туристите. Не мога да кажа, че в писанията си говоря от името на българите, но се надявам, че поне малко защитавам България.


- У нас често се казва с тъга – евреите превърнаха пустинята в рай, а ние, българите, превърнахме райската си земя в пустиня... Констатацията е общо взето вярна, за жалост, но ние ли сме виновни? Как мислите?


- Като израелец, много се гордея със страната си, въпреки че и ние направихме грешки по пътя. Докато ние успяхме да превърнем пустинята в рай, причинихме и щети. Обезводнихме езерото Хула, за да осигурим повече земеделска земя, но наскоро трябваше да пълним с вода същото езеро, заради екологичните щети, които причинихме. Извличаме много полезни минерали от Мъртво море, чудо на природата, но по време на процеса езерото се изпарява, принявайки значителни щети. И най-накрая, Израел е в постоянна война със съседите си. Ние още не сме се спогодили с палестинците, които живеят под наш контрол, нито сме решили как да се справим с тяхното бъдеще.

Никоя страна, нито Израел, нито България или която и да е друга, не е съвършена. Мисля, че е важно за гражданите, където и да живеят, да бъдат напълно ангажирани в демократичния процес и управляващите да са отговорни пред тях за действията си. Докато животът ден за ден може да е предизвикателен заради икономически или други обстоятелства, понякога човек трябва да гледа в перспектива. Мисля, че имате основание да се гордеете със своята страна, въпреки, че не е съвършена.


- Знаете ли за едно от чудесата на ХХ век – спасяването на евреите в България по време на Втората световна война?


- Това е нещо, за което аз нямах никаква представа преди да дойда да живея в София и определено е повод всички българи да се гордеят и евреите навсякъде по света да са много благодарни. Опитвам се в произведенията си да подчертая силното уважение на България към нейните еврейски граждани, за да осъзнаят читателите ми тази връзка. Докато живеех в София се чувствах в безопасност и като евреин и като израелец. Животът никога не е лесен за евреите, живеещи извън Израел, но в България се почувствах спокоен.


- Кой сте Вие, г-н Шуман? Как живеете?


- След над 40 години живот в Израел аз си оставам все още американец по душа. Чета и пиша на английски и говоря иврит с американски акцент. Отгледах семейството си в Израел и се гордея с децата и внуците си.

Въпреки, че работя на пълен работен ден, аз съм мнго плодотворен читател и писател. Пиша рецензии за книги в The Times of Israel и туристически статии за Хъфингтън Поуст. Привършвам заключителните редакции на последния си роман и се надявам да го публикувам в най-близко бъдеще. И като за завършек, планирам следващото си пътуване до България. Въпрос на време е за мен да се завърна.


Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

На снимката - Елис ШУМАН, писател и приятел на България


 

_ Обратнo _

брояч : 886597         
  

Главен редактор на WWW.KNIGI-NEWS.COM - Стоян Вълев - world_of_books@abv.bg
Литературен сътрудник - Мария Узунова -info@knigi-news.com